в стаята ми е прашно
ставайки от леглото си виждам как рошавия жълт юрган вдига облачета събудени прашинки
слънцето ги осветява в бесния им танц
рошава коса
забравила съм я отдавна
оставила съм я сама да расте
разранено чело и брадичка
уморено посягам към някаква дреха, свита и намачкана в единия край на леглото
гаден плат, как изяждаш кожата ми, и ти си прашен и забравен, сам
искам круши
ядат ми се онези кисели ябълки от лозето на дядо
искам голямо дърво, зелено и уханно да расте в моята стая
искам мокета да разцъфти с трева и лютичета
през жълтото на тапетите да прорасте жив плет
искам бръшлян да усмири вратата и белия таван
искам дъжд, вода, река
безбрежен път
море
хоризонт
ето, моята сбъдната стая