Мързеливо изпълзяване от спален чувал, полутопъл дъжд/душ и желание за плуване в много вода, после времето ме подгонва, бърза закуска, тичане след влак, после гара, друга гара , друг влак,за хамбург, едночасов филм, прожектира се на прозореца на влака, музиката я избирам аз, субтититрите са от Книгата ми ; филма е за някакви мъгливи полета със самотни дървета по средата им , примесени със лицата на самотни пътници, музиката не пасва много , субтитрите са по-интересни от филма , май трябва да ги разменя някак си …
После улици в мрачния обед, остатъци от луд живот навсякъде, съмнителни арабски и турски магазинчета, немски червени фенери ;
една мътна и широка река с много мостове над нея, водят към огромни тухлени сгради , вътре се крият араби и продават арабски килими; музей на Афганистан, парченце от 1001 нощи на средата на мътната река, килими и звуци оттам, шарени снимки, съборени статуи на гигантски Буда, минутка подерено спокойствие със един кафеникав чай от малки чашки;
после още мътна река със хора разхождащи се с северния вятър; пристанище с голям кораб в него, платноходка долетяла от далечна Русия, остров с платна;
странен квартал-продавач на мечти и незадоволени нужди , улички с къщи , в които се раждат и умират мечти и желания, подземния пулс на града тупти по стените покрити с графити и плакати за несъстояли се и предстоящи събития, хората, обикалят по улиците и търсят път навън от мястото или навътре към себе си , аз се въртя в кръгове и се сблъсквам с нещата от живота им, опитвам се да не съм турист с раница; Концертна зала със безкраен списък на Групи, които са свирили там , ехото , чува се през пукнатините във времето..
следва мъглата на здрача , сливането на картинките и звуците в една обща каша от прекалено светли витрини на прекалено надуто скъпи магазини, чакащи гладните за намаления граждани на града да се нахвърлят утре и да си купят още неща, от които нямат нужда, купуват си някако измислено щастие; после саундтрака и филма се сливат в едно – песен за молитва на масив атак и огромна зловеща църква с надвесила се над мен мрачна кула, немци отиват на вечерна служба; хаос от улици които не ми казват накъде трябва да вървя за да стигна където искам, корпоративна лудост , в офисите хора работят до късно и в неделя;
после влак, после стая, после компютър,после пиша.