"...ъъъъ!" - само това успяха да изкарат като информация преди да го убият.
Така и не не го дочакаха да се изкаже. Явно той самият не им бе нужен, колкото смъртта му. Тя щеше да породи смут у враговете им, може би щеше да ги разколебае за миг... Всичко бе въпрос на време. ГЛАВНИЯТ стана от стола и запали цигара. Всички останали се разотидоха. Безжизненото тяло все още бе заплаха за тях. Трябваше да се отърват от него!
... изведнъж пред очите му се появи съобщение за грешка.. нямаше връзка. Н етрябваше да става така точно на 99%! Мразеше да гледа. Не говореше с хора, само ако се налагаше.. и то за малко. Не се чувстваше сигурен извън стаята си. Там всичко си бе на мястото. Някъде под купа с тениски знаеше, че има кутия цигари. Направи си кафе. Не бе спал вече доста време... Те искаха това от него... ако не завършеше задачата си щяха да го преместят другаде. Не...
Аз какво правя тук???