февруари:дветочки:началото!
в единадесет сутринта посрещаме февруари (и зелените му лица..безмълвни като надписите на синия балон) с китарата на летището (добра акустика? отразява се в мъгливото навън). наблюдавах как мога да обичам непознати и техните абсолютни противоположности едновременно и по еднакви причини. освен това продължава заснежаването (пропаганда от облаците. скоро ще ни пускат листи от сняг. красиво, критиката одобри и ще гласуваме за вас.)
знаех си, яна, знаех си, че ще бъде така. че ще щъкаш навсякъде с усмивката на разхвърлян буда и ще сменяш музиката. а после огънят е някакво продължение на ръцете ти. ако живо дърво може да стане на клада, сигурно би танцувало така. (първо всъщност ми се стори, че навън вали, а ти все пак си боса и топките огън упорстват.) окото ти запазва линията от предишната орбита за около секунда и всички линии се сплитат. съшива се януари с февруари, махат се цифри от датата, сменя се деня, дава се повод на натрупалото бяло да отрази още веднъж. няма пиромания и няма страх от огън ако си се заключил в кръговете. топли, мирише на запалено и ти обръща представата за времето сега. просто е красиво, дори от повече от два метра разстояние.
савина май си представяше, че и стаята гори, докато тренираше просто с поглед и не в тъмнината. и все пак - по-безопасното място си остава отвън, до тухлите, които са екран (и може би завеса) на филмчетата за дните-след-зимата.
другите снимки във фотоапарата, който трябваше да имам - втората китара за тази събота, този път разделена между толкова много хора, между street spirit, is there anybody out there, народните песни. един невероятно красив човек от типа ''с тебе никога няма да се запознаем'', който се свива в ъгъла и запазва името си в тайна (с люпси сме кръщелнички, когато си спомним и повода).
хубаво е да знаеш, че наоколо са хора, които търсят постоянна линия от собствените си изненади, а не някаква крива. честита ви сесия може би, но и тя ще свърши и ще забравите.
искам всички да са на вълната, че трябва да се мълчи, когато има музика. и да се пее.
вкъщи на масата едно главно А с маймунска опашка ми напомня колко е прекрасно да знаеш, че не си излекуван. пореден плюс за инертната ми имунна система.
п.с. especially when my body''s doubled.
м.