ето ме и мен. плувам си в розови облачета из подлеза, гледам си хората като на филм. главата ми е учудващо наредена
и точно тогава трябва да си появиш ти ...отначало, разбира се познавам само походката , защото слизаш по стълбите и си ми контражур. после кимвам за здрасти и почти отминавам, но , не ти трябва, ни лук ял ни лук мирирсал да подадеш ръка
-здрасти-все същата ктшка усмивка, ще ми се да те изпепеля с очи , но ме е страх да не го помислиш за топъл поглед. нямам повече топли погледи за теб. съжалявам. нищо , че си все така красив, плувам си в други облаци. а ти си от онея филми дето се гледат само по веднъж и спирам телевизора преди края щото знам какво ще се случи.
-здрасти -просъсквам в отговор
-кво правиш-тук вече не може да не усещаш гнева ми...позволяващ си...позволяваш си да си играеш с ципа на разкопчаното ми яке , най-лежерно...ей така сякаш нищо не е било. нестига че ми казваш здрасти след всички ония демнстрации и опити да се правиш на храстче...гррррр
-в сесия съм.бързам-казвам и си издърпвам якето с нервна ръка-чао
малко по-нагоре някаква жена продава "животоспасяяяяяяваааащиии тоооооплииии геврееециии" и мога да прихна само мислено с гласа на двете хилещи се пред мен хлапета, защото гърбът ми усеща погледа ти. нямаш право да се появяваш. ти не си мой призрак
още малко по-нагоре старица бие главата си неистово в някакъв тролей и повтаря
"излез от там.махай се"
сигурно и аз така изглеждам отстрани, със всички онея хора дето са ми в главата.
а ти нямаш честа да си между тях