Самолетчето надигна хоботче, за да чуе присъдата си. Убих го. С предпоследния куршум. Убих всички и победих. Никой не остана жив, само аз. Щастлива съм…изведнъж всички плъзнаха отнякъде, имало е и други. Беззащитна стрелям напосоки. Двеста точки. Как се живее със сиво тяло и син прозорец? Как се оцелява срещу червени тела и сиви прозорци?…жълт отблясък. Как се живее на шахматната дъска? Как се живее с четири живота…квадратчета. Как се живее, управляван от друг и пак и пак…В една кутия с малки нещица. С музика, връщаща към минали настроения. С пръст в главата. Върху един лист и копчета.
Ех, не преставам да мисля за това....и днес пак убивах самолети. Адски се кефех обаче. и мен ме убиваха. Страхотна игричка...за затъпавяне.