ново сатори в гълъбарника
отново грее слънце в малкия вътрешен двор-една пропаст от залостени балкони,стъклено дъно, което ти позволява да пропаднеш дори по-надолу,
коридори обикалящи в кръг.прокарвам пръсти по ребрата на радиаторите, както будистите въртят молитвенте цилиндри в храмовете си.
това е поклонение.
тъмните тесни стълби на горе по които се отклонявам, си имат дори миниатюрна площадка-притисната на половин метър под тавана , но с прозорче на пода , гледащо мътно към по-светъл коридор.безумна мисъл, но липсва само матрак, и на него би могла да лежи двойка от обичащите се твърде явно индийски барелефни божества...
двойка студенти също биха паснали.
във всички тъмни утроби на унивеситета трябва да има матраци /болни мисли родени от общуване с кремена-едно от лицата на холи гоулайтли/
ето в тоя полуосветен горен коридор/катедра-англииска филология, твърде реално пише там.../
си има кожен диван, антични сантиметри прах, и тонове бюлетинбордове.
от всеки позорец в кръга-изглед към вътрешното дворче.минавам покрай стрелки, сочещи от където идвам
<-----------------към рая
в най-тесния коридор на света
тук вече няма стаи и врати, това е проход
бек то реалити,
в безвремието на библиотеката, със стъклен яйцевиден покрив, през които нахлува бяла светлина, и тропотът на гълъбови /гълъбожи-странен е тоя фонетик пражопис.../крачета
4лъчите им сенки се отпечатжат по изпитните конспекти,
а 5 етажа по-долу, съвсем нормални хора ядадт съвсем нормални пици, на място със същата форма
........което се опитах да направя и аз.......