Щъкам из нас. Странно. Пълно е с хора, познати и непознати, в техникума до нас ще има концерт. Феята и Кьосев си денсят на някъв drum''n''base на балкона на спалнята и ми махат. Нан размахва пликче с бели бонбонки и обяснява, че това са амфетите на Феята и той и ги дал да черпи. Взимам си, имат вкус на мента. Я, часа е вече 5. Дива паника, разкарвам хората, наште ще се прибират. Отиваме на концерт.
<flash>
Къщата на баба ми. Нова Годна, прибирам се отнякъде с мъжа ми и си лягаме да спим в едната стая. На сутринта ставам и намирам в другата стая да спят майка ми и баща ми, а на фотьойлите спят Ани и Светла. Чудя се как да изкарам мъжа ми без да го видят. Коридора между стаите внезапно изчезва, баща ми се събужда и в дива паника (отново) почвам да мисля за обяснение за полуоблечения непознат, който се изнася по чорапи от стаята ми.
***
Почвам да се разсънвам
Първа мисъл: Лелеееее! Какви бяха тия хапчета от Феята, какво сънувах...поне се събудих навреме. Защо не се чува музика? Къде съм???
Продължавам да се разсънвам:
Втора мисъл: Я! Аз съм си в леглото. Какво...? Ъ...Ъ?
Да де. Такива интересни работи не ми се случват real time