Напоследък времето откача...тече шашаво, адски бавно. Десете минути между звъна на будилника и мъчителното надигане се точат като часове, вместо да префучат след две премигвания, начала на изтормозен сън...да, сутрин започвам да сънувам, щом си затворя очите. Днес например сънувах перфектния плаж, изваден като от острова на Пипи, но нямаше малки черни дечица, а някаква жена дето обясняваше, че не трябва да стъпвам по жълтите камъни под водата, защото ще се порежа.
Само когато правя нещо наистина смислено, а напоследък рядко се случва, минутките отново набират ускорение. И аз си се подмятам между два времеви потока, определено не ми действа добре на психиката. Но пък кое ли действа добре на МОЯТА психика :)
Така че трябва да намеря начин да си синхронизирам времето...може би да почна да се занимавам непрекъснато със смислени неща и да престана да се ядосвам за глупости.
In order to break the chains that tie you to others, you first have to break the chains inside.