Живея в апартамент,а в коридора му има огледало.Когато си сам вкъщи,разхождайки се безцелно от стая в стая/а те са само 2+кухня/,няма начин огледалото да не ти се усмихне.Минаването покрай него е също тъй неизбежно както и усмивката,която ще последва.Ти поглеждаш огледалото,но в същия момент то вече те гледа.Не може да го изпревариш.Не може да се скриеш.Огледалото е интересно нещо.Интересно е заради самите нас.Как ние възприемаме себе си чрез него.Незнам тази представа каква е.Дали хората ни виждат такива каквито ние се виждаме в огледалото?Не мисля.Когато ние се погледнем неизменно виждаме цялостното си излъчване-без тайни,без скрити неща за непознати и познати хора.Виждаме се такива,каквито изживения живот ни е направил,а такак както изглеждаме за моментното виждане на страничния човек.Ние виждаме една цялостна и все пак винаги недовършена картина.Било защото тепърва ще се доизграждаме,било защото имаме тайни дори от самите себе си.БИло поради ред други причини.
огледа се:i^c^u