от прозореца ми се открива невероятна гледка. прозорците на отсрещната сграда светят като tv екрани - малки и по-големи.
през единия прозорец виждам как един мъж стои в креслото си с разкрачени крака и гледа телевизия. представям си как жена му [или прятелката му] [btw виждал съм я по сутиен - горе-долу] идва и започва да му върти минет.
през един по-долен прозорец виждам как група млади са се събрали във всекидневната, чувам музиката която слушат, но не я разпознавам. там живее едно момиче с руса коса е и е хубава. тя е добра домакиня. докато прятелят и разхвърля и мърси, тя чисти, подрежда и готви. в момента са се прегърнали двамата и хрупат чипс, а други трима си подават джоинт.
през едно малко прозорче виждам как един мъж яде. маже си филийки с масло и още нещо. хоп, маслото свърши. смачка хартийката и я хвърли някъде под масичката, предполагам в кошчето за боклук. видимо бърза. той живее сам, на около 40 години е, има брада и леко оплешивяло теме. носи очила със старомодни рамки. набързо почисти масичката и се премести в другата стая, където се изтегна в креслото с магическото дистанционно в ръка.
през прозореца ниско долу виждам едно младо семейство, мисля, че са евреи. те се нанесоха съвсем наскоро. още не са се напълно обзавели. вдясно е детската стая - пода е покрит с паркет, а леглото е като за осем годишно момиченце, не виждам играчки. сега семейството вечеря. виждам само половината на елипсовидната маса. не мога да разпозная какво ядат - далечко ми се пада. наполовина е зелено, наполовина е червено. на главата на семейството като че ли
не му допадна ястието.. стана преди да е свършил.. ааа, не. връща се с още хляб.
гледам телевизии