Дълго време мина откакто започна светът и всичката трескава лудост покрай него. Време повече, отколкото мога да запомня с моя стар и прашен вече мозък, изтормозен от дните и нощите на лутане през лабиринти.
С отлива си отиде зимата и чакайки прилива, застанал нащрек, оставям силата да потече във вените. Новото утро носи нови наслади. И свежо месо за мен и моя вълчи апетит. Време е да оставя старата си кожа на някоя прашна пейка в парка.
Малко време остана и часовникът, броящ минутите до края на тоя свят, тиктака лудо.
Свежа плът. Искам да видя моята... и да вечерям с твоята.
Свежо месце, ела при мен... или просто затвори очи, докато парче по парче получавам от теб...