Днес вървейки по улицата срещнах себе си.Беше страшно.С побеляла коса и прегърбена фигура крачех бавно,защото бързо просто не можех.От сега ще ценя времето.Няма да оставя часовника да рони песъчинките си.Ще се радвам на синьото море ,на зеленината на гората , на мириса на цветята и на росата и на вятъра...защото разбрах,че втори път няма да се родя.