The race is on
Те тичаха през барикадите и търсеха изход от капана, в който бяха попаднали.Зад тях се чуваше далечния лай на полицейските кучета, които усещаха страха и pревъзбудата, пропили изморените им тела.
В далечината просветляше синята светлина на полицейските микробуси със зловещия напис POLIZEI. Зад тях се чуваше далечно потракване от удари на палки по плексигласови щитове и крясъците на тълпите
демонстранти, които не успяха да се измъкнат навреме от тесния площад. Някой ги беше предал, някой им беше изиграл гаден номер, някой който сега сигурно ги
гледаше от шумния полицейски хеликоптер, който кръжеше като хищна птица отгоре и разпръскваше лъчи от предателска светлина наоколо.
А, те просто бягаха, напред, през горящите коли, покрай магазини с изпотрошени витрини, взривени ресторанти Макдоналдс, през прегазени от тълпата сергии за
вестници , разкъсани парчета лъжи , от които с големи букви се четяха думите ВОЙНА, НОВО ОРЪЖИЕ, и много нули на цифри, умрелите нули, жертви на хаоса.
Те знаеха, че сигурно няма да има къде да избягат, бяха заобиколени отвсякъде, Правителството беше готово на всичко, за да смачка това последно ядро на Съпротивата. Знаеха, че краят е близко , но точно това ги караше да
продължават, напред до последната глътка мръсен нощен въздух, търсейки изход.
Тичаха напред ,
Стена, пред тях се изпречи една висока стена с бодлива тел отгоре. Кръгът се затваряше,Кучешките лайове бяха все по-близо и по-близо. Някъде от другата страна на стената се прокрадваше бледата неонова светлина на някой близък нощен клуб. Сега накъде????
Нагоре? Четиреметровата стена им се присмиваше, сякаш и тя беше част от големия план за смачкване на съпротивата. Безисходица.. проскърцване на малка врата в далечния тъмен ъгъл на полусъборена къща. Топла светлина се изсипа на улицата, в рамките на вратата се очертаваше силуета на човек, които ги викаше да дойдат. Тримата оцелели се спогледаханевярващо и се затичаха натам.
Вървяха по тъмен коридор , водени от светлината на фенерчето на мрачния им спасител.
После стълби, после друг коридор, после врата, която водеше в тясна стая. Нечия ръка докосна
ключа на лампата. Пред тях стоеше непознатият им спасител и им се усмихваше.
- Значи най-накрая ви хванаха натясно ,а? Знаех си,че рано или лъсно това ще се случи.
Тези хиени от Корпорацията никога не се отказват...
- Какво ме гледате така? Мислите си, че не знам кои сте ли? Мислите,че сте единствените
които знаят какво наистина се случи?.. Тежко е нали, да знаете и да няма какво да направите
за да промените каквото и да е. .. Седнете, успокойте се, онези идиоти от полицията никога
няма да се сетят да ви търся тук, не биха си и помислили,че в тази сграда може да има
жива душа, не и след прочистването, което направиха тука днес сутринта...
- Кажете нещо де, какво мълчите? Ей там в ъгъла има шишета с вода, пийте, виждам че умирате
от жажда.
- Сигурно се чудите кой съм нали? Е, засега нека да кажем,че съм ваш приятел, може би единственият, който все още имате... Искате да знаете как така и аз знам какво се случи, nли? Как започна цялата тази глобална лудост, как всичко се обърна с краката нагоре? Ами, всичко започна преди много време на едно далечно място с високи скали, красива музика
и щастливи хора...