Имах и музика,и място имах,и два текста,които чакаха в жълта дискета да си ги спомня.Не че са хубави,но са си мои,а от едно писмо помня,че в хомили егоизмът е съществен. Пратих тъпите неща за конференцията и се чувствам гузен,че не можах да отделя време да си напиша текстовете с любов. Все едно съм Степхен Кинг.Изпих литър и двайсет розова фанта,тъй че мечето в мен вече отдавна спи ритмично.