.......--------

нещо се пречупва всеки път кога то слънцето се се ские за малко сякаш губя цялата си енергия от къде така изведнъж това безсилие на пристъпи , редувани с най-дивата пролетна еуфория от къде тея лепкаво бели облаци, когато очите ми още смъдят от блясъка по прозорците тая сутрин изведнъж стана тъмно и съмнително топло, като че нещо се готви какво се готви какво е това изтощение твърде много се смях вчера изхабих целия си смях за седмица напред и сега може би всъщност е скръб по изпокъсания ми осветен филм, или по всички онея хора в кафето, които сякаш нарочно се съсипват стоя при тях донякъде защото са умни и винаги е забавно с тях, донякъде от мазохизъм... защо винаги ме влекът утрепките и психопатите, и все се опитвам да ги спасявам? още повече , ако не бяха утрепки нямаше да ги познавам въобще, нямаше да ми пука за тях какво искам всъщност ето го големия въпрос какво търся, стабилност или точно обратното незнам незнам незнам какво всъщност ме мъчи, може би съм твърде разпръсната и безцелна може би ако уча повече и мисля по-малко и виждам по-малко искам да стана панелен плъх пред телевизор с миялна за чинии и сокоизтисквачка, и линулеум, и някакъв зациклящо нормален начин на живот ще слушам кристина агилера и бекстрийт бойс, ще нося тесни черни чарлстони от трико, и обувки със оня тип токове за намушкване на хора ще си говоря с прахосмукачката и няма да гледам през прозорците...ще стана нормална да и точно докато ровя в някаква книга изгрява слънце на страницата където пише " It''s better to have loved and lost , than to put linuleum on your kitchen floor " Amiri Bakapa който и да си ти а трябва да си някой нали