колкото и да е абсурдно тя наистина сложи захар върху баницата си със спанак
с кафеджийката се спогледахме тревожно-бях си поръчала същото
-ти няма ли да си сложиш захар -попита
-амиииии...не?
толкова много ярко слънце
закъснях за сутрешното кино, един автобус ми се измъкна под носа и сега просто си се разхождам. играя на турист. сигурно защото не зная какво да правя със живота си
зад ндк е паркирана кола и от нея тече лежерно някакъв джаз-размазано мъркащи кларинети
всичко е спряло- само двамата души от колата ритмично режат вървите на огромен транспарант (дълъг колкото паркинга и три етажа висок) , приветстващ Путин.
когато и последната връв е прерязана платнището рухва със звук на силен вятър, който се вписва във джазза също толкова добре, колкото и ритмичното клъц преди малко
тъна в съзерцание
две момичета лежат по гръб на пейка и се препичат
термометрите лъжат че е 4 градуса...може би...на сянка
улиците са пълни с хора, но всичко е някак заспало -съботна утрин в която всичко се върши на сън въпреки яркото слънце
и въпреки леденият вятър, който всъщност е страхотно приятен