игленикът е таралеж интроверт
болките му обърнати на вътре, живота на опаки
не им позволявай
да те намушкат още веднъж с лошите си очи
докато се мъчиш да ги докоснеш
искам кожа от метал,
да не забиват погледите си в мен
хора които не разбират
искам ръцете ми да не се протягат
да не дърпат клепачите на хората
да не ги отварят
поредното обяснение , в което се оплетох
дори когато не пробождат мен със думите си
трябва да им се обясни че не са прави
опитах се да им обясня че се добра
че си тръгнала да търсиш живота си
хората винаги съдят по навик
спят като мисли
нямах сили да му се разкрещя както марси направи
на горния етаж в кафенето над бингозалата
някой те съди не правилно
и усещам как сме само трите
срещу целия свят
и как ти поемаш най-много от болката
ще ти памагнем сега
най-накрая и ние се събудихме за да ти помогнем,
да те прегърнем въпреки бодлите ни
и въпреки твоите
и вече нищо не може да бъде толкова зле
колкото беше
обещавам