пред къщи е станало убийство на телефонния ми кабел. ще се прероди за девети път - с девятка отпред.немкиня на име випке ми наби антично диско парче в главата. или се върза със всичко друго някак
цял ден бягам от новините, не си говоря с радиото. в бора обаче има телевизор с бомбардировки-яркозелена инфрачервена снимка...просто петно
разтопили са багдад като дрезден?
в къщи обаче телевизора изгоря от яд...или знам ли . прибирам се вкъщи и ми казват че телевизора е изгорял. ние обаче бяхме щастливи и тоолкова се смяхме на англобългаронемскоиспански във бора
тъпото диско е уютно не те разсейва от разговора. после се оказва че те всички са толкова големи и политичиски ориентирани- аз съм малкото дете на масата и рисувам жар птица, но не е много жар- имам само черен тънкописец
големите хора отиват да играят дартс а аз се качвам на един трамвай, поредният луминисцентен филм. напоследък дните ми завършват в трамваи и слушане собствените ми глухи стъпки по улицата. в трамвая има жена облечена с ужасно ярки и безвкусни дрехи яркозелено поло,руса каса с рижи кичури, червено червило, сини сенки за очи -лицето й посивяло от тях, обаче незнайно как много красиво въпреки възрастта , някак излъчващо доброта. има много хубав глас, и говори като от карлово. мъжът с нея е бил мургав а сега е просто тъмносив с черно палто и обърната усмивка имат бохчи от найлонови чували -и той изглежда ангелски добър.
на предната седалка момче говори със зверски дебел глас за да впечатли момиче-буботи как на някакво море си правили коктейл бензин направо в гастрнонома
има и двама приятели, които за своя изненада срещат трети.
-в тоя трамвай от осем винаги срещам някой-казва единия
-дааааа- съгласяват се другите а часът е 11
момичето до буботещото момче има някакъв каприз на лицето- нещо в носа и свитите устни.
смеховете ви още отекват във мен- лампите светват от където мина.
след 7 години ще сме същите като вас, обещавам. много подобни на нас- алеко гледа, говори, пали се, разсъждава като недоспал човек със същото онова болезнено вкопчване в идеите което и аз познавам-края на празен ден след безсънна нощ
вярва че човек може повече от колкото си мисли , но сам не усеща колко е изтощен
всички си имаме край на батериите-всяка година все по-малко сили. за пръв път чувствам пролетна умора. остаряване, а калоян не може да намери думата в главата си.
the word is ''''exhausted'''' казва юлия
имаше и една сутрин някога преди 14 часа , когато пода под краката ми беше станал от гума-някакви пристъпи на ниско кръвно
да , седем годинин не са много време - точно колкото да станем съвсем като вас
да запазим енергия за поредната равносметка