нещо се заклещи в главоболието ми като вкуса от кофти нес кафе в устата ми
измислено от някоя гадна закусвалня.
или лошата кисела робуста по столовете.
или въпроса е че ез не съм робуста, което значи твърда и издържлива...и мноого се връзвам. глупаво е да пиша това тук , така със сигурност ще го прочетеш
или не е глупаво
или е правилно
(просто искам да знаеш, че ме разочароваш)
опитвам се да смеля какво се преобърна в теб какво толкова се промени за една година , че да стигнеш до нивото, където най-голямото ти забавление са психоатаките над приятели
и тежкият отговор е нищо:
разцъфна, разви целия си интелектуален потенциал, с усета си за интриги и болезнени човешки реакции би могъл да бъдеш наистина добър сценарист, вместо да експериментираш с приятелите си
не можа да порастнеш никога
остана си на дванайсет, нищо че някъде пише 23 , просто не се научи на няколко работи
все по трудно е да ти се прощава май, колкото и да си от старите приятелчета
ни мога вече да се боря, не ме допускаш, сякаш нарочно унищожаваш всички приятелства, които можеш да имаш, нараняваш хора с чисто експериментална цел, болиш...
ти си невестулка да , винаги се измъкваш
в един момент ще си се измъкнал от толкова много хора, че ще се окажеш абсолютно сам..............