боря се с безумно белия монитор.до мен човек до скоро гледаше замислен глупаво съобщение за грешка на фона на черния екран на филм.опитвам се да изцедя нещо от бягащите мисли.гонени от белият лъч на кутията пред мен.опитвам се да си представя тишината.на фона на музиката кънтяща в ушите ми.това е Тишина.защото не чувам нищо.не искам да чувам нищо.аз знам.какво?никой не ми казва.сега гледам светещата машина и се чудя какво правя тук.защо пиша.или поне искам да се чудя.ръцете ме болят от късия кабел.а едва са минали няма и няколко часа.а той ме гледа заплашително.сякаш казва "сега си ти наред".обичам да съм на негова страна.от другата страна на кръга.съзнанието ми е изчерпано.мислите ми трептят на фона на китарните сола и безумния вик на публиката.искам си оная странна тишина,в която се чува само шумът на тревата.сякащ приветстваща вятъра.самота.блаженство.нищо светещо(било то и машина,готова за мъчения).само луна.няколко звезди.или поне черен монитор.
опитвам се да се спася...
...от хората...