той, изправен пред света, решил че
е дошло времето да се изправи там.
амбициозен, но потайно и вътрешно.
идеен, но неизразително. тихо странен,
тихо очарователен, тихо решителен,
тихо отчаян.
тя, направена за той. силно изразен
индивидуалист, рядко на моменти лутайки
се както във себе си, така и между
проблемите. пълна с неподозирана сила,
която понякога не може да освободи сама.
той реши да следва мислите си, напук
на фактите. имаше една идея, една теза,
която си мислеше, че е вярна. трябваше
да вземе решение. залогът беше голям.
затвори очи от болка. "господи, защо аз?"
секунда. той откопча последния си ремък
и пое слепешком към бъдещето си.
за това се нуждаеше от енергия. тя му
я даде, видимо недоволна. чувстваше се
задължена да го направи. като малка я
задължаваха да се усмихва по приемите,
беше свикнала да се държи естествено.
време. секундите сякаш пълзяха по
кожата му като хлебарки. без цел, без
бъдеще, без минало - просто миг от
времето, в който бяха самите те. заедно.
както никога досега. последва раздяла.
той упорито се стремеше към целта си.
с малки стъпки. на моменти му се струваше,
че са прекалено малки. едно време беше
чел, че трябва да правиш всичко с малки
стъпки, добре премерени. това го успокояваше.
виждаше, че нещо наистина става. трудно
беше само да види какво.
често го сполитаха спомени за тя. дори
прекалено често. страшно често, докато
не станаха постоянно. спомените са ужасни.
всяко зло, което искат да причинят, е по
силите им. ако искат да го сторят. спомените
са прекрасни. всяко добро, което искат да
причинят, е по силите им. ако искат да го сторят.
той реши да остави молива и скицника за
момент. просегна се към рафта и взе една
снимка на тя. спомените го обзеха и сълза
се генерира.
тя се понесе към шкафа, взе си пакетче
стафиди и ги погълна наведнъж. когато ги
преглътна, тишината отново полепна по нея.
осъзнаваше липсата.
той се помоли искрено на тя да и е по-леко,
отколкото на него. тя искрено се надяваше
на той да му е по-лесно, отколкото на нея.
той съжаляваше, че тя не го беше пожелала.
можеш да умреш, докато чакаш някой друг
да започне живота ти вместо теб. живееше
с надеждите си. опитваше се да ги
контролира. не успяваше. трябваше да
направи нещо.
тя се прибра. вниманието й привлече бележка
на шкафа: "нашите проблеми щяха да свършат
ако не бяхме тук, сега. не се страхувай от
проблеми, тя. те са белег за живот. ще се
справим ЗАЕДНО с тях - от утре". тя се почувства
странно, усещайки го зад себе си. все още не
се беше обърнала да го види, но знаеше че
няма търпение да дочака утре.