обичам си голямата зелена пола
коята ме прави да изглеждам толкова малка
вървя край гората и си мисля че съм принцесата
саксофоните в слушалките ми се разбесняха от топлия вятър
слънцето е залепнало за гърба ми
днес просто не може да е март, може да е юни и ще вали
поисквам си дъжд, за да не ме изненада като дойде. все едно аз съм го измислила още от начало.
днес мога да си пожелая всичко и да го получа?
пожелавам си едно появяване, и то се случва час два по-късно, чак ме доядява че не съм си намислила и продължение.
всичко това е маловажно, разбира се, за разлика от ани с колелото й, старите панталони до коляното , които са й от подготве, млаките хора, които се успиват за кино, или чупят витрини от лигня , а също и огромния облак-крокодил, който е отворил уста да налапа паметника на съветската армия, и индийците , дето снимат филм на яга.
и все пак жалко , че не си доизмислих приказката...
някакви хора бързат , колкото и да е неразбираемо в летаргията на един задушен неделен следобед
или е неразбираемо по-скоро защо точно тези хора бързат
аз съм виновна
трябваше да измисля продължение