Студено е. Ти не разбираш. Не разбираш леда ми. Не разбирам нежността си. Не разбирам агресивността си.
Мога да те имам, когато поискам. Мога да си играя с теб. Но не обичам да си играя.
Сега схващам, че плюсът и минусът се привличат, защото са различни. Ние сме различни (а доколко – това е вечен въпрос). Позволи ми аз да бъда минус. Позволи ми да съм животно. Знам, че и ти си животно. Знам доста неща за теб. Но сме различни животни все пак. Е, ще ми позволиш ли аз да съм минусът? Отрицателността ми допада. Знам, че и ти си минус понякога. Но сега бъди плюс…след време ще ми дадеш едната си чертичка и ще се сменим, после аз ще ти я върна…
Винаги си била ледена, винаги си владеела. Сега аз владея…владеем се взаимно. Това добре ли е? Просто е различно. За теб и мен. Май и аз обичам да владея…не, не е това. Друго е, знам… Садизъм и мазохизъм в отношенията… Аз не те боготворя.