холи гоулайтли влиза в 2 ам. със звънко "здрасти" вижда усмивката ми между купчина одеала и нечии ръце и започва смахнато да се смее. that comes to say everything is ok, няма дори истинкса изненада
остатъка от нощта холи излъчва не само своето собствено спокойствие
маймунките автоматично са ни бутнали в игнора
ако не подавам по някоя реплика от време на време биха решили от учтивост че не съществуваме.
колко лесно се случва всичко
бързо
нереално
аз ли съм това
холи не спира да се смее чете на глас буковски
става все по интересно всичко
вчера в топлия все още дъжд имаше едно кафене под една стълба в малкия цум където откривах житейските истини и автоматично ги забравях на следващата глътка капучино
бриджит джоунс пие капучино
отказвам да съм бриджит джоунс, аз също ще съм холи, след като всички са го решили още преди мен
днеска времето подаде оставка
вали град и сняг грее слънце, витоша направо слезе в квартала ми
най дивия вятър за довиждане
здрависахме се за здрасти
здрависахме се за чао
това нормално ли е?! (с интонацията на ани)