снегът разколебава увереността ми в миналото, може ли да е било може ли всички тези части от пролетта да са се случили или е било сън за една седмица
миналия понеделник бях с най любимата си пола, антивоенно демонстрираща и укрепваща знам ли българосръбската дружба, зягубих един два страха , които ми висяха като обица на ухото
във вторник срещнах живия с. а после и себе си
в сряда се събрахме да въртим огън
в четвъртък още миришех на газ
петък беше хекък, крехък, сблъсъци с кисели усмивки на неразбиращи хора, разговори по въже, някой го блъска микробус но нищо му няма
в събота бях свидетел на големия антиродителски бунт на е.- прибирай се вкъщи , няма да ти обяснявам защо
-няма да се прибера-и не се прибира,
всички бяхме толкова щастливи за със от нея, най-накрая да тропне с крак
тая събота беше празник на свободата някак- от събуждането ми , тежко и гарнирано с демонстрация на прахосмукачка рейнбоу (механизъм за тупане на килими и матраци с 40см дълбоки вибрации, каза дистрибуторката с религиозен плам-ебаси вибратора изцепи се гаджето на мама), после потелефона звънва един човек, мълчи, и сигурно се усмихва, и джобовете му са пълни с лукчета.
неделя е безплътна, въпреки вятъра
понеделнишкия сняг разколеба всичко-някой , поредния някой е влязъл в лудница докато ние сме си карали красивата съботонеделя
ама съвсем наистина