И тя стана добро момиче ! Мислите`и бяха непорочни , челото`и неопетнено от смут и горест , лицето оэарено от благопристойно смирение и честност , гласът`и тих , както бе походката . Нощем мъждивия светлик в кандилото беше тоя , който свидетелствуваше за друг живот , друго отражение на милото девойче .Тя се превиваше от беззвучен кикот - израз на нейното тържество . Под покрива на бащиния дом , с пура в уста , движеше равномерно върху поредния непознат . Още 2 месеца и щеше да надене послушническата одежда . Е , до тогава нямаше начин да не е добила всички болести , които`и бяха необходими .