над гарата се вие яркожълт дим, по-светъл от сивото небе, като някаква разсипана сяра
дяволско място
гарата мирише на кръв
глицините изяждат сгради и всичко е избуяло в един сташно влажен обед с мъгла, и трийсет градуса и съмнението че може би моите очи всъщност не са наред и виждат всичко смътно и нереално
всичко мирише всяка сграда със своята си отделна смрад, шеметно тежък въздух който блъска в дробовете ми, а листовете хартия които русата лелка ни даде са налепени с влага