вчера беше страшно.......дори болката не беше така безпощадна към мен.
пред самоунищожението всички отпускат юмрук.......
разрухата е неибежна,когато я създаваш сам........
знам,че всеки си има място на тая земя-повечето са реални,сиви,шушукащи,
забързани към своето квадратче мъртва култивирана земя;
някои обаче не съществуват...сърцето им е празно,куха дупка ,играчка на природата;пълнена с въздух многократно...безрезултатно...не можеш да убиеш мъртвите.........
цялото това време на пропиляни възможности.......то си е там......и възможностите същто......
когато болката от загубата те приклещи между четирите стени на собствените ти спомени,възможностите са две : самоунищожение или търпение.и винаги едната ще бъде пропиляна.ако случайно избереш търпението,някой ден ще разбереш дали съм била права.
жертва на собствените си убеждения............това съм аз..
но днес е добре.......като несъществуващ човек се чувствам равнодушно.....мътно
не мога да съм по-мъртва от това......
а и никой не се бори да заеме мястото ми ....не съм песимист....но не вярвам,че долу ще настане лудница за свободното място култивиран прах.....
така е..някои сме си обречени на забрава.