боядисаното с блажна боя дюшеме /на 80 години/ винаги носи странни сънища , сякаш тея сгради на улица будапеща са попили целия свят
кухнята е репетиционна с перални и барабани. руснаци в критическата е луди софийски деца, котката е бялочерна донесена от созопол. китарата е увита в полупрозрачна изолация-воал като на булка
ще се оженя за нея казва някой. не в тъмното. лампата не се загася- разсада трябва да си въобразява че винаги е ден. подплатата на чувала е синя със чайки и корабчета има море но не и небе - чайките може и да са морска пяна, вътрешни дворчета,пълни с десетилетия екот, цъфнала вишна.
трябва да се отлепя от смахнатия си сън. така става като те няма наоколо.
сутринта се молех някой да не се събуди и да каже че целия тоя разговор по въже, психоеквилибризъм се е случвал.
не се е не се е
не ги дочаках да се събудят
написах им "благодаря за подслона" прибрах си касетата на sabresonic и тихо се изнесох. котката също се шмугна на вън. не биваше защото е разгонена.
градът не се събужда днес всички ще спят до късно. парното в трамвая е твърде силно, страх ме е да не заспя отново и да сънувам някоя каша. ами ако съм говорила на сън?
как може така да те няма, не обичаш празниците, не обичаш да си щастлив, фрактура на живота. зарастнало на криво. не вярваш в щастието?
държиш да не виждаш красивото- ето това е педагогическо предизвикателство. като ти го казах пак се ухили като сфинкс. все едно си заципи устата...