призраци в нощта, а главата ми бучи в звуците на статичния шум от записа с камера на филма , който току що гледах. тихите стъпки на заспалите хора, прибиращи се с таксита към малките си стаички, където ще се правят че спят, а утре ще се преструват че са будни, докато чакат да дойде първият истински миг в живота им. листата, които довчера бяха жълти сенки на отминалото лято, сега са пак тук, зелените светлини, които бях почти забравил , шест месеца зима, тичам през гората и гоня слънцето. тъмните малки стаички ,и дългите планини от облаци, които величествено преминават през гледащия на запад прозорец, а аз съм вътре и почти не се сещам да ги погледна.колко сме малки само.