учудено спокойни следобеди се разтварят сладоледено студени пред мен
сянката под дърветата е удивително приятна
през листата преминават бягащи слънчеви следи
бледи свидетели на толкова много изминати километри и гледки от слунцето до земята
мяу
колко е приятно да си се разлял във формата си и да не мислиш за пространство разстояние идеи събития хора понятия случки
просто да гледаш през кутията на черепа си
да се прожектира образ върху ретината
и да е
мяу
котешки се чувствам като ходя по малките улички
подминавайки стара госпожица в атрактивна синя рокля на точки
и някакво момиче със закърняло деформирана ръка
на помня лява или дясна
която ме гледаше изненадано че й обръщам дружелюбно внимание
думите не са реални и не означават нещата
те са представи
те са понятия
те създават език
всеки език е смешна имплицитна философия
отдалечаваща от смисъл или отговор
той е отвъд думите и нещата
той не е и мълчание
поскоро жест или настроение
всеки си има слушалки за да го усети
на собствените си емоционални или др. вълни
чичо олдъс е най-приятният човек с който можех да прекарам времето от 12 до 1530
чувствам се скитник в собствената си глава
и разхвърлям собствените си кости сред полета на виденията си
ще ожъна нова мека кожа за ръцете ми и малките ми пръсти ще се радват на мекота
толкова е приятно че затварям очи и се чудя просто се чудя защо светът наистина не е прекрасен
защо
отивам да си мисля защо се занимавам с толкова много неща след като ми е пределно ясна тяхната излишна безсмисленост
i feel good
/ чакам да си намеря новияТ албум на блуба лу /