връщам се в къщи и мама гледа шоколад
прекрасен филм-връщам се в къщи.
на бензиностанцията на моста между дружба и младост наистина беше филм- някаква горублянска младеж играеше сцени около нас, отиваха на купон, някъде около сточна гара. търсиш колорита някъде из тракийските села и го намираш в единицата.
как стигаш до горубляне и спирката е друг въпрос. с надя сме прострели тристакилометровите си погледи да съхнат над блоковете, невероятно е върнахме се.
къде ли е третото , което тръгна само със столитровия самар.
още миришем на море, на сол а и на шоколад от едни мури , които се разтекоха и ни заляха някъде около стара загора.
всичките стопове на връщане, пияният на седалката до шофьора, след ямбол нищо не му разбираме, спира на крайпътна сергия за чалга, танцува кючек с продавачките, снимам. другият не иска да ни преведе какво казва беззъбият му приятел, или може би и той не знае.
да и да и и иии незнам точно колко стопа бяха майче 6-7 и не помня в каква последователност, за 9 часа си бяхме у дома, а още не съм си тръгнала от морето, синьото , леденото, горчивото, с напечените от жега плажове и изненадани созополчани, и онези двама други скитници , с които се запознахме.
оставих газта в барачката на археолозите , току им потрябва за нещо. там спахме втората вечер, под навеса им. първата бяхме на райския залив, болезнено отрупан с боклуци,почистихме си място, събрахме дърва, а на другата вечер някой беше пекъл там риба , беше ни изхабил дървата, и беше отрупал всичко с пластмасови чинийки. как не могат да оценят.глупаци.
имаше го и 4 часовото скитане из центъра на бургаз преди да тръгна към созопол, снимах обелените души на къщите и разни криви покриви и табера с надпис "бюро за безработни Мираж", а после отидох в циганската махала след затвора да търся една улица от миналогодишните си сънища. спомнях си къщите каменни и съвършенно еднакви, като бивши фабрични постройки. бяха сега съвсем други, тухлени неизмазани , улицата беше пълна с хора, и някой сглобяваше въртележка.
цялото пътуване беше толкова сладко та чак горчиво, гъсто лепкаво от впечатления в жегата, и кожата ми сега също е такава една. шоколадена