МНЕНИЯТА СА КАТО ЗАДНИЦИТЕ
случва се да четеш нещо. списание,
да речем. след като прочетеш произволно
умотворение, скрито между рекламите,
може да си кажеш "ах, това е най-
хубавото нещо, което съм чел от
доста време насам" или пък "дддд,
кой го интересуват тези ревюта на
албуми". така стоят нещата с мненията.
те са като задниците - всеки си има.
СМЕШНО ИЛИ ГРЕШНО
ако кажеш мнението си на висок глас,
ти си считан за прям човек. ако след
това застанеш зад това свое мнение,
независимо дали си прав или не, ти си
считан за убедителен човек. но ако
никой не ти е искал мнението, ти си
оня с голямата уста. ако напишеш
мнението си някъде в интернет, то
автоматично става невалидно.
ЧИЧКО ПАРИЧКО
ако получаваш пари за мнението си, то
ти си съдия. като такъв ти не трябва да
се притесняваш дали мнението ти е било
правилно или не. така или иначе не си
ти човека, който губи - и в двата случая
на теб ти се плаща. известните хора могат
да казват своето мнение, но ако хората от
списанията не харесат какво са казали
могат да ги треснат в земята. следователно
ако получаваш пари за мнението си, но то
е съставено само от злоба и яд, то ти си
или редактор, или мениджър на екип.
КАК ДА СПОДЕЛИШ МНЕНИЕТО СИ
може да се опиташ да напишеш писмо, или
да се обадиш в полицията, или да си
купиш спрей, или да не ядеш вече магданоз.
но най-добре можеш да изразиш мнението
си чрез парите. твоите. ако не харесваш
мнението на А, то не си купувай тяхното
списание. ако не харесваш фирма Б, то не
си купувай техните продукти.
и така нататък и прочие и обратното.