едно време не беше така.....сякаш вече се губиш в собствените си историйки...защото чуждите са ти замаяли главицата....
хубаво беше там,искам да се върна....и то не толкова заради зелените поляни и двайсетте евро,ами защото там си бях аз,с моя си живот! малко е глупаво да откриеш себе си на 2000км в една телефонна кабина и да раздаваш душата си на всеки 20 секунди във вид на монети от 10 цента,но пък поне си свършил нещо полезно. защото тук и сега въобще не е хубаво. искам да се върна там и да пия по три чаши чай всяка сутрин! винаги,винаги!! искам просто да отида и да си събера сърце,разум и каквото още оставих там и тогава да се върна отново тук! винаги!
не за друго...просто ми липсва живота...