Между две точни и равни състояния празнотата е съвършена. Точно това е заключението, което мога да направя след този сън. Дълбочината на постигнатите усещания, макар й на сън, е непостижима. Непостижима е в реалния живот. Смисълът и усещането се губи щом отвориш очи. Искам да не е така. Сънят носи различно познание, ала го губиш. Разумни сме. Обичам да мисля. Не обичам да спя.
Чувствам напрежение в извивките на тялото ми, напрегнатост за живот.
Ще правя днес всичко толкова добре. Нали съм се наспал? Прекалявам някога със съня. Очите ми. Не съм се разсънил. Трябва да си умия очите.
Прашно е тук. Не съм си оправил още леглото.
"Здравей! Иди се виж в огледалото."
Изглеждам зле. Да. Странно защо? Не ми се спи. Очите не ме болят. Чувствам се свеж.
"Ще пием ли кафе тази сутрин?"
Имам друга молба към теб. Облечи се бързо е купи бисквити или шоколад.
"Кафе и рогче със сирене за мен. Шоколад. Помниш ли, когато писах изследването си за шоколадовите и захарни фабрики?"
Забравил съм.
"Или никога не си знаел! Но... Етото пак ще се скараме. Не искам денят да започва така."
Аз също.
Имаш ли достатъчно пари? Имаш ли?
"Да."
Дошла е рано. Незабелязано и тихо се е промъкнала през вратата, докато все още съм спял. Странно как не съм я усетил. Аз спя толкова леко. Явно е станала много рано и е дошла тук при мен.
"Пак гледах скицника му. Казвала съм му хиляди пъти, че е добър художник. Не бива да пази тази дарба за себе си. Какво му става? Изглежда толкова объркан, казва че е претрупан с работа.
Рисува разни птици, коли, сгради... Обеща ми. Обеща ми пък.
Обеща да ме нарисува като ангел. Това е моята мечта - да бъда ангел с красиви сребристи криле. Ще се къпя в светлината на божествените простори, а около мен ще прелитат други ангели, с които ще пеем песни за... без значение..."
Оглеждам се. Току-в излезе отнякъде приятел. Усещам неприветливостта на атмосферата тук. Човек с такива изисквания от живота не бива да обикаля и да се върти на такива места. Наричам ги долнопробни. Долнопробен.
Отвратително. Отвратителна, долнопробна дупка.
Странна история.
Не зная.
Какво правя тук?
Чакам.
Траур. Мислите ми са облечени в траурни ленти.
Усещане за унищожение. Страх. Смъртта е някъде наблизо. Искам я. Смъртта е моя приятелка. С нея контактуваме от разстояние и един ден ще се срещнем, за да застинем заедно в любовна прегръдка.
Обичам само нея!
Ще избягам.
Махам се оттук завинаги!
Завинаги!
От тези? 40.
"Добре ще взема и два бонбона."
Обръщам се в посока на вратата. Цялото заведение се вижда от този ъгъл, от моето място.
Искаш ли да ти го опиша? Не искаш. Добре.
Нека да ти кажа. Сподели това усещане с мен.
Разтвори се в светлините на шарените полюлейи, на цветните пердета. Колко красиво е всичко тук. Колко красиво? Ухаещите маргаритки са потопени в пластмасови чаши.
Обичам те. Обичам те. Обичам те, странен и пъстър живот. Ще бъдем. Обичам те.
Слизам по стълбите. Хоп-хоп. Подскок.
Следвам неизвестен свой ритъм. Може би това е ритъмът на сърцето? Колко много музика има в моето сърце. Хоп. И хоп. Подскок.
Кой ли гледа навън сега? Кое ли е ангелчето излязло от свитата, от някой храм и се е подпряло на стената край пътеката.И колко хора гледат навън. Смешници и клоуни. Някой репетират, за да могат да летят. Толкова са смели, силни, уверени в себе си. Отивам при него. Ше отида при ангела, който се облегнал на вратата. Няма да го заговоря. Дори ще се опитам да се промъкна край него незабелязано. Уплашена съм. Достатъчно съм наплашена, ала той е моето чудо днес. Искрящите му руси коси, острият му проницателен поглед. Сякаш... Тази красота може да изчезне за миг. Ръцете, пръстите и рамената му. Аз... Той втренчен през прозореца, вгледан в светлината. Слушай. Слушай. Нима е възможно? Светлината носи със себе си музика. Ах, глупости... Това е невъзможно. Вероятността е слаба. Може би ти си слаб, защото не вярваш, че това е истина.