"Изправих се. За миг отново видях пред очите си Глория,
седнала на пейката на кея. Куршумът тъкмо бе пронизал
слепоочието и, дори кръвта още не бе бликнала.
Светкавицата от пистолета все още озаряваше лицето и.
Всичко беше ясно като бял ден.Тя се отпусна напълно,
успокоена.От силата на изтрела главата и се бе извърнала
малко от мен,не виждах целия и профил,но виждах достатъчно
от лицето и,за да съм сигурен,че се усмихва.Прокурорът не
беше прав,като каза на съдебните заседатели,че била умряла
в страдания,изоставена,сама с жестокия убиец в тъмната нощ
на брега на Тихия океан.Съвършено невярно.Тя не страда в
момента на смъртта си.Беше отпусната и успокоена и се
усмихваше.Тогава за пръв път я видях да се усмихва.Как
може да е страдала?Пък и не беше изоставена.
Аз бях най добрият и приятел.Аз бях единственият и приятел.
Тогава как може да е била изоставена?"
"уморените коне ги убиват,нали" имаше филм,
помня джейн фонда в ролята на глория"- казах аз.
"гледала ли си го"- попитах я, докато напъхвах романа
на хорас маккой и "спасителят в ръжта" в раницата си.
разместих така останалити книги,че да не личи
липсата на двете които бях извадил.
"дали ще забележат?"-усмихваше се. не изглеждаше да е
притеснена от факта че се канехме да си присвоим чужда
собственост.
"малко вероятно.виж,повечето изглеждат неотваряни.
книгите са за четене,нали? ние просто поправяме една
несправедливост.хайде,време е да изчезваме."
после в таксито се държахме за ръце и се целувахме.
устните и бяха с вкус на канела.все повече я харесвах.
раздрънканият жълт опел спря.трябваше да се разделяме.
извадих "спасителят в ръжта"от раницата.
"ето твоят дял от големия книжен обир" :-) отворих я и
написах под заглавието:"възможно ли е ти да си моята
спасителка?"-след миг вече си беше отишла.таксито потегли.
"Държах пистолета в ръка.
- Добре. - Не можех да откажа на Глория. - Ти кажи кога.
- Готова съм.
- Къде...
- Тук, в слепоочието.
Кеят подскочи от удара на една голяма вълна.
- Сега ли?
- Сега.
Застрелях я
Кеят отново се разтресе и водата отново зашумя,сякаш
океанът я всмукваше обратно.
Хвърлих пистолета през перилата.
Единият от полицаите седна отзад при мен, а другият
шофираше.Караше много бързо и сирената виеше.Такава
сирена иползваха и на танцовия маратон,за да ни будят.
- Защо я уби? - попита полицаят,който беше седнал
отзад.
- Тя ме помоли.
- Чу ли го,Бен?
- Ама че е усложлив тоя синковец - рече Бен през рамо.
Полицаят от задната седалка ме попита:
- И това ли беше единствената причина?
- Уморените коне ги убиват,нали?"
осемдесет и една страници.3:27:13 - зелените цифри
излъчват мека светлина.
когато се оставих да ме замъкнат на онзи купон преди
пет часа очаквах единствено да се отегча до смърт.
лека нощ.