от много време си мечтая да прекарам една вечер на терасата. не знам дали искам на моята. като че ли има тераси, които повече ми харесват. имам си една в главата и... тя не е моята. не ходя често там, но може би точно затова искам толкова да стоя на нея. последния път се бях загледал в луната и гледката беше страхотна. между клоните на една липа се наблюдава постепенното скриване на луната зад един блок.. не мога да опиша всички емоции, които изпитвам докато съм там. има си моменти, в които просто ми е хубаво. и от там имам само такива спомени. искам отново да надничам през прозореца, радвайки се без да съм наясно защо точно.
терасата е на втория етаж - това също е една от причините, заради които я харесвам повече от моята. защото ако падна нищо няма да ми стане.