Какво е чистотата у един човек? То е да си дете. То не е да си 2-3 годинки (не че не може).
To е да не си лош умишлено. Правиш гадни неща, но не и с умисъла да са гадни. То е да си справедлив. Да си откровен, защото това се оказа много важно нещо. Да не искаш да лъжеш хората около теб, защото наистина няма смисъл от това. Да се опитваш в отношенията си с друг вместо да се чудиш какво да скалъпиш да се измъкнеш, да си напрегнеш мозъка, за да кажеш нещо максиамално точно - за да си откровен. То е да не съдиш за хората по клюки и "казаха ми, че...", да търсиш истината. То е да не бъдеш повърхностен, а да стъпваш В Нещата. Без да робуваш на свят на предразсъдъци, невежество, поради липсата на достатъчна образованост и нежелание за такава. Беа агресия и омраза към другите. Но това не означава пълна наивност и вяра до пукане.....
Как се обяснява какво е да си дете?! То е стремеж, неосъзнат може би. То е един вид съвършенство.
На два пъти ми се налага да обяснявам "какво влагам в думата "дете"...не се справях. И сега не се справям. Детето не е оформено в съзнанието ми напълно. Като кажа за някой, че е дете - това е!
Не искам и да го дефинирам. Прекаленото дефиниране предразполага към поставяне на рамки, от които после ще се чудя как да изляза.
Не казвам, че аз съм съвършеното чисто дете.... аз търся...Нещо.