как според теб изглежда най-лошата самота, която можеш да си представиш?
да, мисля безспорно самотата е лоша дори като дума.
но дали може да се степенува?
и ако да, то коя самота е приемлива?
предполагам временната.
или разпускащата.
или необходимата.
следваме нагоре по стълбицата.
...
или ...
или пък ...
незнам, нищо незнам.
ужасно е. да имаш нужда от нещо и да не можеш да си го набавиш.
и за капак дори не е нещо, свързано с пари. много често се казва,
че еди какво си не можеш да си купиш с пари. вече честно почвам
да се замислям какво всъщност можеш да си купиш с пари. дали изобщо
има нещо, което можеш да си купиш, когато имаш нужда от него?
изключвам естествено шоколада и презервативите.
всичко почва да ми прилича на извадка от таен дневник :
"ден 3459
удома съм си отново. никой не ми се обажда. играя на компютъра, а не
трябва, имам изпити почващи.
...
ден 3877
намирам се някъде удома. седнах малко да поиграя на компютъра. не
че толкова нямам какво да правя - мога да си сготвя нещо, мога да си
поговоря с кучето, мога да изпуша една цигара, мога да слушам музика.
не, не ми е скучно. а и съм по средата на сесията. по-добре, че никой
не ми се обажда, само ще ме разсее.
...
ден 4000
хм, днес беше последния изпит. току що се прибирам удома. мисля, че
усещам самота леко над далака, там отдясно. дали е апандесит или е
нещо по-гадно? все още никой не изпитва макар и базова доза необходимост
от мен. поне някой да се сети да ми даде някоя нова игра .."
в този дух.
лошо е когато си самотен. почваш да мислиш по много. в нездравословни
количества. и така докато стигнеш до въпроса за смисъла. на каквото и
да било, няма значение - на каквото и да почнеш да търсиш смисъла винаги
е трудно и още по-винаги завършва с неприятен резултат. знаеш ли какво -
още преди 2 седмици се опитвах да намеря един смисъл ...