да. почти никога не знам какво да правя. ето че скоро забелязах, че харесвам бездействието, а може би се чувствам уморен и се радвам на всеки миг почивка. може би така се случва когато пораснеш. работата те съсипва. цениш минутите за сладостна почивка, събираш сили, за да помагаш на хората, очаквайки да ти отвърнат със същото, с добри дела. това е простичко уравненение е в мислите на всеки възрастен човек. преди стоях на кръстопът, оглеждах се, пресмятах и тръгвах без да мисля все едно къде, в някаква посока. нека да кажа, че тогава се чувсвах малък. сега съм юноша. колко смешна дума. винаги ще бъда юноша, винаги ще бъда дете, въпреки че с възрастта ставам по-сериозен, по-предвидлив и защото трупам опит и знам накъде отивам, осъзнавайки своите желания и потъвам в размисли. ето затова мечтая рядко, но въпреки това мечтая и търся своя път. правя планове като голям човек. моят път които пред мен и аз съм сигурен, че каквото и да реша, каквото и да изникне в мен, и въпреки всичко, ще поема по него. но още не мога да се примиря със съдбата. а примерението изобщо, свикването със света носи щастие. странно и неизвестно ми е какво още търся, с какво още не мога да се примиря.
и ето аз крача по своята улица, през цялото време се смея, защото съм толкова сигурен, че всеки си има своята дума, точка до която трябва да стигне в края и може би тя е любов, свобода, смърт, братство, красота, бог, удоволствие, чест, душа, щастие, спомен, агресия, нищо, дихание, лудост, семейство, музика, светлина, секс, вяра, съвършенство, затвор, тишина, ад, рай.
тогава защо е необходимо да търся съвет, да търся думите на мъдреците, тези които обикновено наричам мои приятели. въпросите към тях са толкова, колкото и загадките по моя път. търся съвет, защото знам, че този ден, да точно този ден, може да бъда фатален, но въпреки, че и те го знаят, чувствам отвращанението им, как ми слагат етикет с надпис мързелив, безотговорен, досасдник. после любезно те отпращат с думите "виж колко е часа, време е да си лягам" или "имам да уча за утре, нека да поговорим друг път", а после аз им благодаря за отделеното внимание и се отделям от тях, за да остана сам в свойте размишления и всеки път повтарям една и съща грешка. залъгвам се че има смисъл да бъда с тях. знаете ли, нямах търпение да споделя тези думи с вас.
никога не съм се променял. във всичките мои постъпки виждам едно и също. затова избрах да си взема само една думичка, защото нея мога да я оставя само веднъж и завинаги. думичката е "аз".