Май, ми е кофти...
Страхотно съобщително изречение, няма що!
Нещо трябва да направя, че да ми мине. Един хубав бой...да се изрепча на някой сисли скапаняк с лъскава кола. Не ми стиска страхлив съм, страх ме е от болката или не чак толкова от болката , а от агресията от самото действие. И сега ме боли ама от вътре. Нещо друго трябва да направя. Става въпрос за сега - 2:25 вторник месец юни 2003. Иде ми да ревна, така както ревях като малък когато се пребиех и си ожулвах колената. Толкова лесно потичаха сълзите преди. За разлика от сега. Не мога... само ми се навлажняват очите, като на кушута и потичат на вътре под формата на хормони носещи мрачно настроение и тъга. Да взема да се напия? Нямам пари макар, че тези редове ги пиша на нещо което струва колкото средностатистическата годишна работна заплата на някой служител в държавно учреждение, който не пропуска обяда си в стола (където се храни с намаление) и редовно участва в радио игри понеже по цял ден няма какво друго да прави. Обикновено ям... сигурно имам дебела депресия... и за храна нямам пари пък и не се чуствам добре в 85-те си килограма. Майната му на алкохола и храната това щеше да е по лесния изход от скапаната тривиална ситуация на на нещастен глупак, който е решил да се напие заради любовното си разочарование или да ръфа високо калоричен сандвич въпреки, че е сит, с идеята да забрави това същество, което беше обърнало цялата му нервна система и накрая да му каже, че са несъвместими.
“-Аз обичам теб, ти обичаш него, той обича друга, другата обича мен.” Така било в живота казва майка ми. Тя пък ми каза ми, че е влюбена и ми се усмихна. Зарадвах се и се натъжих. Обичам я и я мразя. “Не ме лъгала за нищо” - изречение с което искаше да ми каже, че не ми е давала повод да се влюбвам и сигурно е така. Да ама аз глупакът.
Трябва да направя нещо. Самооубийствените мисли пак се прокрадват дори и да знам че това са усещания от тиинейджърските ми години и че са абсолютно безмислени.
Трябва да направя нещо. Няма на кого да споделя. Рядко споделям каквото и да е.
Тя ме разбира перфектно и и казвах нещата които ме тормозят, може би това я отблъсна. Не и е трябвало някой които да я товари с проблемите си и с лошото си настроение. Мечтател-романтик да я дърпа напред това и е нужно - тя си има достатъчно грижи.
Трябва да направя нещо. Сега. Както обикновено да си легна и да заспя. Не и този път.
Ще напиша нещо. Иска ми се да напиша нещо и да и го пратя, макар и да знам че няма да има смисъл - “просто ние не сме един за друг” пак нейни думи. А толкова ми се иска да и го пратя и след това да съжалявам... мразя те и те обичам. Повече я обичам - няма да го пратя ще го пусна в някой форум ей така да ми олекне ще съм си казал каквото имам да казвам. И нещото, което трябва да направя е да я забравя и тя това се опитва да направи караме да я забравя.