моментната слабост на лепкави дни
стълбите текът и те теглят на долу
страховете така изтощителни
полузабравени полети
<<тежък накъсан и бавен сърдечният ритъм чуваш удар след удар силите как ти отлитат, и крясъци чуваш уж груби и речетативни така ежедневни и смътни,че вече приспивни>>
един човек във парка не можеше да ти намери пулса и уж е смешно и несръчно но всъщност доста се уплаши за малко те почувства мъртва
.................................................................................
сега разхождаш бавно равновесието си
из тъмни коридори и теракотът се вълнува
и недосмляла шока си докрай
във вчерашните ъгли мрак потъваш
и чужди стъпки в тумното ехтят а твоите никога...
отмита и обезсилена залепваш в мътните прозорци
с надеждата че е мигрена а не е смърт на малки порции