загуба скоростна загуба на опорите, жегата която ме докарва до неадекватност седем дни в седмицата, един трамвай в който почти се разпищях заради миризмата на хората вътре, опити да обяснявам неща които не съм длъжна, и внезапни смазващи пристъпи на паника и всичко това незнайно как се срутва върху главата ми
всички са на път и животите им стърчат полуприбрани в раници, сф избледнява от жегата контурите и цветовете се губят, и искам почти като абстиненция е това, един порой ама истински, няма дори гръмотевици вече
сънувам, сънувам 3-4 пъти понвече от обикновено ,нови квартали които не съм до измислила още, рязко свършват в пространството, там където е прекъснала мисълта ми и водя несметни диалози със някакви искащи хора
наяве има главно пристъпи на безпричинен гняв и паника, може би мозъкът ми се е полустопил, и после дълги часове гледане в една точка
размекваща се,полустопена пластмасова черупка с перлено розов маникюр и конспекти...
кога свършва, кога ще вали