малките звезди на таванчето ми сякаш липсват.
мислите ми сякаш липсват.
аз сякаш липсвам.
чуди се тя, кой ли е останал в тъмата сам. блуждаещ и доволен от своята самота...
пътят ме чака, нея също, ще пътуваме заедно. ще се смеем на слънчогледите, ще витаем.
трептенето на миглите ни ще се препъне едно в друго, ще, ще, ще, ще дойде Бъдещето да ни погостува.
,
ние ще забравим да го почерпим с бабините сладки и ще му оставим да си взима сладко от меда с пръстче.
ще се облизва сам, а другите ще го гледат удивено.
накрая, няма да има край, а просто поредното начало,
което няма да започне, а ще свърши с друго начало, на нов път.
а всъщност Неговият път.
довиждане добри чудеса, няма да ви помахам, за да не ви махна напълно,
съзнанието ми е така насечено и непълно, че не знам защо е всичко това.
край.
а сега нека ви разкажа друго........ ... . ... . . . . .