крадем цветя и пушим цигари
купуваме кибрит и ядем наполеонки
не искам боксерки, ако не са на тигърчета
много газирано, болно гърло, а уж не обичам кола
телефонът ми кука цяла нощ, защото Ал също не спи
2 дюнера за левче и мирише на църква пред блока
после мирише на сладки неща, но се оказва, че е призрак, който само ни примамва. Защо? - За да ни убие. - Така не е интересно.
караваната се оказва цял палат.
младите юнги ще чистят яхтата, защото дете е повръщало. въображаемите неща на измисления човек.
в последната нощ реално стават весели неща. откриваме къде ще си пласираме идеите - арт чанел само сега и само тук. и ще сложим плазмен екран из центъра и там ще се прожектира само този канал. а после идеята се доразвива, обединявайки в себе си предишни идеи - отваряме италиански ресторант, където ще се сервира само вариации на паста, там ще има телевизор, който ще излъчва само арт чанел (за привличане на клиенти, как!) и в този ресторант ще се развиват някои сцени от филма ни, който всъщност е за 50-те години... о, Марлоу!
В последната нощ виртуално не става нищо, освен писмото от точката с пласибовското заглавие.