заспивам. над мен е облак от мъгливи звезди и далечния шум на един път отиващ на юг от бургас.
спя и се събуждам , поглеждам към тавана и един метеорит се врязва в атмосферата, изгаря и оствя огнена диря след себе си. заспивам отново
събуждам се, поглеждам към тавана, Марс свети ненормално ярко, блести в червено, като лазерна показалка която ми свети в очите, кой ли я е включил?
събуждам се и едно огнено кълбо изпъзява зад цепнатина в източната стена. слънцето ми дава още два часа сън, след което фурната се включва. бягай преди да си се сварил в чувала.
късен следобед.слънцето се спуска на запад, губи се в дима от комини и далечни облаци. вървим по път, навякъде около нас слънчогледи, малки слънца, обърнали гръб на голямото слънце, прекалено е силно.
БУРЯ, ураган, планини от облаци летят над главата ми, бягат от светкавиците на северния хоризонт, носят със себе си мокър вятър, който забива парчета прах в очите ми, дърветата са готови да се изтръгнат от корените си и да потеглят нанякъде, морето се е сляло с небето в безумна каша от светкавици и въздух, който запълва адската жега със студ. прозореца се чупи, а кучето лае. после вали дъжд. и после отново е ден.