вратата от отдавна зее. може би от есента на сам, като някакъв нов и стряскащ символ на запустението. вратата винаги беше заключена за да не влизат хората ,не точно от там. имаше си правила за да ги нарушаваме,да ни се дига адреналинът,огради за прескачане , дупки в брезента, един много ясен спомен за това как пълзим точно там със едно странно създание, брезентът е двоен , външната дупка е на метър в дясно от вътрешната така че се пълзи между едни вати от които ти настръхва кожата , и после промъкването през шева, на гърба там където музиката се чува най слабо, за да тупнеш точно пред очите на гардеробиерка, тя имаше прозрачен поглед през нас , просто не ни виждаше. сега тази част от брезента липсва, шумоизолацията(хиляди картони за яйца) е разхвърляна из двора, в седалките растат бурени, сякаш ентропията и животът изяждат мястото.
имаше и клетка в която понякога някой танцуваше, а сега се търкаля из дворчето. никога не съм знаела че е червена, не и в оная тъмнина и прожекторите и музиката и викащите тълпи, цялата налудничава еуфория на това място.
вътре. вътре вече не е отделено от вън с прозорците от опушено стъкло(влагата жегата басът конденс по стъклата ), а някой е мятал кино лента по тавана , виси като странни прозрачни водорасли и се поклаща на вятъра. пулта го няма. гония етаж го няма. има някакъв кран и незнайно защо тонове изпотрошени флипери. в индиго нямаше флипери.
шока да видиш това място на светло, без музиката и хората, потънало в джунгла от зараждащ се живот, чифтосващи се киноленти, стъклени проблясъци, сините стълбища на входа толкова любими точно там те удряше музиката и горещината когато отвориш вратата на върте с хилядите сигнално боядисани щастия, дим от ароматни клечици, полупознати лица, и всичко и точно там са умрели 7 души. точно на това място. от собствената си глупост. и същият стаден инстинкт който ни кара да прегръщаме непознати и да пищим по партита и концерти. смъртта в това място
смъртта на това място, със чувал неизползвани комфети, предназначени за несъстоялото се новогодишно парти, със ски обувка попаднала явно от базара горе, остатък от недогоряла свещ, и кънки още от оня полубезпаметно детски период на парзалката "юнак"
всичко това за винаги мъртво. просветленията (сън проджект, дъ шрайн, дарън прайс, марко карола, фючър лууп фъндейшън) и всичките компании и всичките филми заформени покрай това. някъде от зад е пътеката оградена с автомобилни гуми , да поглъщат звука но звука се чуваше чак на площад журналист.
мислех че ще лъха смърт. чеще има кървави петна по стълбището,може би полицейски ленти. и отпечатъци от страх, че картоните от яйца на тавана ще са се сгърчили в странни пищящи лица.
всичко е прорасло, животът обратно го е превзел.
само облаците мухи напомнят за отдавнашното идване на повелителя