болката идва от там, от отражението на близките неща, които не се променят, не се разбират, разделят се. показват недоволството от другия, неспособни да не гледат само себе си, ужасната философска обходимост, която изкоренява плевелите злина
вятър или незнание, няма думи за тази безпомощност, през която цъфти емоция на състояние близо до крах, картина на удушаващи изподрани ръце, лица с жестоки гримаси, крещящи. гротеска, последното средство за бягство от хаоса, от липсата на сигурност
как да бъда кротък и смирен, безучастен свидетел на бавната разруха. как да притъпя острието на болката, чувство за разкъсване, безпомощност, откъдето идва моя плач, последван от апатия като повторение на винаги едно и също. едно и също