Денят се познава по това колко усмивки си видял и колко от тях - съпреживял.
А тролейбусите в Пазарджик са ги пребоядисали в какви ли не български цветове, толкова за мъничко ме нямаше а дори вратата на баняте е по-друга.
Шарена ръкавичка за билярд.
И изобщо толкова хубави неща... Мама казва да прекратя малко номадския си препълноживот, някой видял корицата на книгата, за да не ме боляло всеки ден глава по няколко пъти, но може ли изобщо нещо да се СПРЕ?!
Шарена като последната седмица, коли, пътеки, автобуси, влакове, стопиране в дъжда, планини и елфи (Елфи)...
"It takes the pain away
but could not make you..." - COME STOP STAY
"Tick-tock
you don`t stop
you don`t fade
you just stay
Wanna do it all agai
do it all again
do it oh all again babe..."
Да не се сдухвам трябвало машинката да се промива регулярно с километри случки хора които идват и си отиват без предупреждение ВОДА и ПЯСЪК в обувките и малки кученца а Чувалка ми подари даже миниатюрна щипка с микро-вещица която прилича на лингвист...
Обръщам се и казвам на майка ми "Колко е хубаво всичко" и после ми се плаче.